На Бог много много не му дреме за нас. И това е добре. Ако Бог беше постоянно втренчен в хората с цел да ги опази, това меко казано би го превърнало в поредната луднала майка, която не дава детето и да се окаля като хората. Бог не е такъв. Бог е ларж.Бог няма нищо против да се усираме. По много пъти Направил си е вселена, направил си е закони и е турил себе си като нещо хем централно хем митично.Даааа Бог е добър, но както си е добър ще те остави я да се гътнеш, я да платиш повечко кинти за билет. Бог оставя нещата на хората да се случват. Навярно сега някъде разчленяват някой и Бог бездейства. Ееето тук се крие любимото ми качество на Бог. Бог обича свободата и я е дал и на нас.Правим неща със себе си, правим неща, въвличайки другите и всичко е някак си хаотично, и тук Бог мисля, че го няма, тук в това правене сме само ние. Бог е някакво правило за развитие на нещата, което се включва след проявена активност. Всичко може да ми се случи-както хубавото, така и лошото. Целият този кръг от отговорности, които отричаме като свои и преписваме на Бог. Не харесвам религиите, може би защото никога не съм имал достатъчно сила да вярвам в тях. Ама трябва ли да вярвам в написан Бог, след като сам се опитвам да си измисля мой...Лошо е, че понякога Бог ми е виновен...направо е срамно...не знам откъде и как се загнезди този образ на леко тираничен Бог който понякога ме кара да трещя наум МАЙНАТА ТИИИ УБИИ МЕ.Може да се каже, че аз и Бог имаме доста свободна комуникация, но пак е лошо, че с тия нерви дето ме тресат покрай тази бригата и тая резба не ми остава много време да си говоря с него, а той със сигурност има желание.Абе за кво ли направих тоя блог аз..