Иии доживях да свърши този семестър. Остава сесията, разбира се. Усещам някаква носталгия...знам че е глупаво , но наистина ми е мъчно, че следващите месеци няма да съм на лекции. Мъчно ми е за колегите ми...те са сладки. Аз общувам с тях (макар и страхувайки се от неудобрението им) и ми е много светло, когато съм сред тях. А сега ще ги виждам само на изпитите. Криво ми е заради това.


Мисля, че много скоро ще взема заветното решение ... 


Оф снощи ..  чувствах, че се отвръщава от стаята ми. Знам, че стаята ми никак не е перфектна (мухала), но ми се струваше че тя не харесва и мен, а знам че не е така, но го усещах и ми беше сдухано цяла вечер. 



Обаче не мога да си избия от главата, че някой ще ме чете и май ако знаех, че никой няма да ме чете, може би щях да пиша по-различно. Хмх това не е добре, ама карай. Дано се науча. 

Нали целта е да пишеш истински, независимо от останалото :)