Границите на човешкото в нас винаги са били ограничавани. Ограничени са и в мен Сега, в този момент. Не се чувствам цял и срамът от това ме изпълва. Не се чувствам готов да живея и това пермаментно усещане ме преследва от много време нас...

 Понякога нашите вътрешни принципи, правила и норми не ни водят към нищо друго, освен към разрушение. Радостите, които сами си отнемаме са много повече от нещастието, което ни причиняват другите
...
Такива неща са ми  в главата, по отношен...

Тръгнах си. Отново. Знаех, че скоро ще се стигне до това. Винаги се стига до това, поне при мен. Истински се намразих, когато осъзнах, че нуждата ми да бъда с него е много по-голяма от неговата нужда да бъде с мен. Питах се дали е нормал...